Всяка майка иска най-доброто за своето дете и се стреми да го постигне в зависимост от информацията и подкрепата, с която разполага към дадения момент. Според СЗО и редица други авторитетни организации по света, кърменето и кърмата превъзхождат всички други известни алтернативи на храненето на бебетата. За кърмата вече се говори, като за естествената храна за всяко бебе, това за което е програмиран всеки бебешки организъм, а кърменето и лактацията са процеси, които очаква всеки женски организъм. Ето защо е наистина важно да се изследват причините, поради които майките не кърмят или не успяват да кърмят, въпреки нагласата си за това.
Според много изследвания най-честата причина за отказ от кърмене е възприятието на жените, че кърмата не е достатъчна. На следващо място са проблемите при кърмене, като болка в гърдите и зърната. В действителност много малък процент жени не могат да задоволят напълно потребностите от кърма на своите бебета. Това означава, че в масовия случай до майките не достига адекватна информация за естествения ход на кърменето и как да се справят в първите няколко седмици след раждането. Ако някога жените са получавали подкрепа и информация за кърмене от първа ръка, от майка за майка, дори още преди да се замислят да имат свои деца, то днес в забързаното ежедневие и купищата важна информация, с която работим всеки ден, пропускаме да научим най-важните уроци, а именно как да изхраним поколението си. Пропуск, който никой друг вид бозайник не може да си позволи. Интересен факт е, че в училище в часовете по биология се изучава половата система на мъжа и жената, цикъла на Кребс и цикъла на Гликолизата, генетика, включително и как се размножава чехълчето, но почти няма информация за това, какво се случва с гърдите на жената по време на пубертета, бременността и раждането. Нима не е полезно да знаем какви промени настъпват в структурата на млечната жлеза и какво значение имат те за бъдещото здраве на жената и нейното дете, какво е лактация и от кои хормони се регулира? Ако се споменаваха повече неща, навярно много болка и разочарование би се спестило, навярно и цялостното отношение на младите момичета и момчета към женската гърда би се променило. Защо тази информация не се предоставя на юношите и как така се оказва, че тя е привилегия само за избран кръг медици? То е същото, като да не се обясни на едно момиче какво е менструация, кога и как се случва и как да си помогнеш. За съжаление, много майки в родилния дом не са подготвени за тези промени. А те се случват с всяка жена, за разлика от чехълчето, с което се занимават вероятно единици. Жените се оказват в ръцете на персонала по места, който не винаги е на нужното професионално ниво, като някои майки споделят за грубо и арогантно отношение към гърдите им и тях самите. Отношението на здравните работници към интимните части на тялото, към които попадат и гърдите, има голямо значение за възприятието на жената относно собствените си способности. Има жени, които излизат от родилния дом разплакани и разтърсени емоционално от видяното и чутото по адрес на себе си и бебето си, не само по време на раждането, но във времето след това, някои споделят за обидни и грозни квалификации за гърдите им „Къде си тръгнала с тези гърди да ми кърмиш?“; „Имаш лоши гърди – не стават“; „Имаш много големи/малки/плоски/увиснали и пр. гърди“ Несъмнено, това е голям шок за всяка млада майка, изложила тялото си на показ през времето на престоя в болница. Някои успяват да се справят, но за други, това остава като дълбока психологическа травма.
Възприятието за собственото тяло е ключово за личността и способността за справяне в трудни моменти. Ако още на стартовата линия на майчинството, майката не вярва в тялото си, как да повярва в себе си и в интуицията си? А от тук следват още хиляди частни случаи, за които рядко се говори. Как това третиране се отразява на пример на майките родили по-рано своите бебета. Веднъж телата им са ги „предали“ и поради различни причини не са износили до край бебето, втори път гърдите не отговарят на общоприетите критерии за гърди(?!) и въпреки липсата на каквато и да е медицинска обоснованост, са сложени в графа „неспособни“. И вместо тези майки да бъдат подкрепени, те получават рецепта за спиране на кърмата понеже „няма смисъл да се мъчиш, бебето може и да не оцелее“ или „няма смисъл да цедиш, вие ще бъдете разделени“ и т.н. и т.н. Ето, на пример как голям процент от недоносените бебета в България, не се кърмят и не защото майките не могат или не искат.
Липсата на подкрепа в семейството може да е значим фактор определящ отказа от кърмене. В повечето случаи най-близките до майката – нейната собствена майка, партньорът, неговата майка също искат най-доброто за детето. Те дори могат да осъзнават, че това е кърмата и кърменето, но в стремежа си да предпазят бебето и да съдействат за адекватното му развитие, те влизат в ролята на контрольори на майчинските умения или прехвърлят собствените си страхове и очаквания върху младата майка. Това накърнява нейната увереност и способност да се справя и тя лесно прибягва към хранене с шише и хранене със заместител на майчино мляко. Много често тези майки споделят, че това е бил начинът да знаят колко точно мляко изпива бебето. Въпроси като „Защо бебето плаче сега, нали току що сука?“ или изказани предположения „Сигурно е гладно“; „Изглежда гладно“; „Кърмата ти е водниста“ и т.н. рано или късно довеждат майката до извода, че е по-безопасно да не кърми. В някои случаи, бащите възприемат трудностите с кърменето, като тормоз върху жената, която обичат и в желанието си да я „спасят“, я насърчават да се откаже.
Макар и по-рядко, за някои жени кърменето се оказва невъзможно, но не заради липса на информация относно ползите, а заради преживени в миналото психологически или физически травми. Такива травми са най-често преживяно насилие в миналото – изнасилване, блудство, психологически тормоз, особено когато обект на насилието са били гърдите. За част от тези жени кърменето е още един вид насилие – те могат да възприемат нормалните физиологични процеси като слизането на млякото или сукането на бебето като загуба на контрол върху тялото си или като навлизане в лично пространство. На тези жени може да бъде помогнато, ако навреме потърсят подкрепата на психотерапевт и опитен консултант по кърмене.
Понякога по чисто здравни съображения кърменето не е възможно или е частично невъзможно. Причините за недостиг на кърма може да са хипоплазия (неразвита млечна жлеза на едната или двете гърди), хормонални проблеми, неправилно проведени козметични операции или операции за намаляване на бюста, лъчетерапия и други. Някои лекарства са несъвместими с кърменето, както и някои заболявания при майката или бебето. Такива са Human T–cell lymphotropic virus (HTLV), ХИВ (при определени обстоятелства кърменето е възможно и препоръчително), при бебето – това са Галактосемия и Фенилкетонория.
Важно е да се разбират причините, поради които кърменето не се случва. В някои ситуации трудностите с кърменето могат да се преодолеят и тук е мястото на специалистите да се образоват и придобият нови умения, защото всяка майка заслужава адекватна и медицински доказана информация. Само така може да се вземе решение, основано на информиран избор. Майките, които по една или друга причина избират да не кърмят или да хранят бебетата си смесено, също се нуждаят от подкрепа и информация. Ако вместо да бъдат съдени, бъдат окуражени и насърчени да вярват в себе си, в интуицията си и да разпознават потребностите на бебетата си, е много по-вероятно със следващите си деца те да имат успешно кърмене
Здравейте!
Пише Ви една майка на ръба да се откаже от кърменето. Имам съмнения и все пак и зрънце вяра, че може пък нещо да се случи и нещата да се променят и затова Ви пиша. На кратко бебето ми се роди със спешно секцио на 23.10, в 36-та седмица, 3250гр. Здравичко е и се развива добре. Само че стана така, че се наложи да спра кърменето за известно време и кърмата ми спря. Бебето естествено мина на АМ. В последствие, след 17 дни реших да пробвам да изцедя и две капки взеха, че капнаха. Попрочетох малко тук и там и се оказа, че много жени възстановяват кърмата си от нула. И така, започнах да се цедя докато кърмата ми стана по една чаена лъжичка, да кажем и започнах да предлагам гърдата съвместно с биберона. Стараех се да правя нещата правилно, но явно биберона е създал в бебето навици, които пречат на правилното засукване. Иначе желание има и е направо настървен. Упорствам и кърмата ми се увеличи доста. Проблема е болката от неправилното засукване, което не само, че разваля удоволствието от кърменето, но направо е нетърпимо. Независимо колко е отворил устата си, като засуче боли ужасно, до степен да пищя от болка. После болката намалява или изчезва, но в началото винаги. Усещам смачкване в горния или долен ъгъл на устичката му. Като извадя зърното ми е смачкано с ръбчета отстрани. От това, което чета разбирам, че получавам и вазоспазми. Ще се радвам да ме посъветвате. Само да уточня, че няма къса юздичка.
Здравей Петя, изглежда сте имали трудно начало и нещата не са се случили както си очаквала. Все пак дори и сега и след спирането на кърмата ти не си се отказала и си продължила да опитваш. Наистина има майки, които успяват да релактират дори до пълно производство на кърмата. Има какво още да опиташ. Може би ще съм ти по-полезна, ако се видим на живо. Ако това е възможно може да ми се обадиш по телефона и да изберем удобен ден и час. Междувременно може да погледнеш в тази статия https://karmene.info/alternatives-bottles/ – има описано как се използва система за дохранване на гърда.
Относно засукването може да опиташ биологичната поза. При нея бебето е по-скоро върху теб по корем и върху гърдата. Така главичката натежава и то поема по-голяма част от ареолата, което би трябвало да облекчи болката от неправилното засукване. Вазоспазъма също може да е причинен от неправилно засукване. Ако по принцип крайниците са ти студени, може да опиташ да се затопляш преди кърмене и изобщо помещението да е по-топло. След като зърното излезе от устата, добре е да сложиш нещо сухо и топло. Може да видиш повече за позите тук https://karmene.info/breastfeeding-positions/
Благодаря Ви за отговора! Веднага прочетох повечето Ви статии. Полезна информация, разбира се. Доста съм изчела на теория, но на практика живота поднася изненади. Тъй като нещата стават до голяма степен в неведение, гледам да не правя резки промени. Все пак здравето на детето е целта. Иначе като, че с опита болката намалява и той се справя по успешно със сукането. Сега най-голямата ми грижа е дали кърмата му е достатъчна и как да преценя да дохранвам ли и по колко…
Здравей Петя,
Дали да дохранваш или не, зависи от това как суче бебето и как наддава. Как разбираш, кога суче ефективно и кога не? Колко кърмения имате за денонощие? Бебето само на кърма ли е и получава и добавка? Ако получава добавка, колко е тя и колко често? Какво е наддаването по месеци до сега? Имаш ли кантар, с който да мериш бебето?