Жената забременява, ражда, гушка бебе, кърмата идва, бебето суче, а слънцето изгрява от изток и залязва на запад. Така очакваме да се случват събитията, така е от както бозайниците ходят по тази земя. Ами ако не се случи така? Ако някоя брънка по веригата се скъса? Ние жените сме силни и не винаги показваме, колко сме наранени и колко боли, но раните от скъсаните брънки на веригата си остават там някъде и при определени условия, споменати думи или ситуации те започнат отново да болят силно. Тогава можем да реагираме остро и на свой ред да нараним някого. Раждането или първият контакт или кърменето или подкрепата и близостта на партньора и близките – ценни моменти и преживявания, към които съзнателно или подсъзнателно се стремим, защото е естествено да имаме всичко това, защото това са най-древните потребности и всяка клетка в тялото ни жадува за тях. Когато бъдат отнети, остава празно място, бездънна яма. Колкото и да я запълваш и при всеки малък трус всичко може да пропадне безвъзвратно.
Помага да можем да разграничаваме своите си емоции от чуждите, своите децата от чуждите. Вашите деца несъмнено са прекрасни и вие сте се постарали да дадете най-доброто, на което сте били способни за тях. Всяка майка иска най-доброто за своето си дете. Вашите деца са добре и са щастливи, благодарение на това, което вие сте постигнали с тях. Помага да си припомняме, че решенията, които сме взимали или предстои да вземем се основават на информацията, до която можем да стигнем и подкрепата, с която разполагаме. Когато гледаме настрани е лесно да отбележим грешките и постиженията на другите, но рядко си даваме сметка, какво стои зад тях. Каква информация и каква подкрепа, и има ли изобщо такива? Когато виждаме майка да храни с шише, знаем ли какво има в шишето, защо е там, какви са мислите й, какво е преживяла и от какво се е отказала. Когато видим кърмеща в парка жена, знаем ли какви са нейните рани? Дали е държала новородено бебе или го е гледала в пластмасова кутия седмици наред и как после е успяла да го закърми, какво е преживяла и от какво се е отказала? А всички сме майки и всяка носи своята малка и сладка отговорност в ръцете си. Всички плачем понякога, отказваме се, предаваме се и после пак тръгваме. Допускаме грешки и съжаляваме или просто забравяме. И нямаме какво да делим. Всяка си има своето дете, своите гърди, своите рани и правото да се чувстваме както се чувстваме и да бъдем съдени само от Всевишния.
