Скъпи майки,
Благодаря Ви, че се записахте за лекцията и споделихте своите въпроси предварително! По-долу ще намерите подробни отговори, подредени първо по въпросите на бременните, а след това — по въпросите на кърмещите майки. Ако имате допълнителни въпроси след лекцията, не се притеснявайте да ми пишете.
Важно!
Предоставената информация за кърмене и лактация не отменя и не замества консултацията с вашия личен лекар или педиатър. Всички въпроси отнасящи се до опазване, поддържане и възстановяване на Вашето здраве и това на Вашето дете, следва да се отнасят към наблюдаващия лекар. Посочените видео материали в повечето случаи са любителски и не са правени с медицински цели. Участниците в тях са или родители или медицински лица преминали специално обучение. Цитираните научни и други публикации не бива да се считат за медицинска препоръка
Въпрос 1: Кои са най-добрите практики за кърмене в родилния дом? Можем ли да изхраним новороденото само с малкото количество коластра/кърма след раждането? Кога е необходимо дохранване с адаптирано мляко преди кърмата да слезе напълно?
Добра идея е кърменето да започне възможно най-рано – в рамките на първия половин час след раждането, ако състоянието Ви и на бебето позволяват. Стомахчето на новороденото е съвсем малко – събира едва 20–30 мл – затова коластрата в малки количества в общия случай е напълно достатъчна храна, стига бебето да суче често и без ограничения (за предпочитане поне 8, а по-често 10–12 пъти в денонощието, включително през нощта).
Много майки избират да поискат бебето да остане с тях в стаята (rooming-in) и да не бъде разделяно, а персоналът да ги подкрепя да кърмят често на всеки 2-3 часа или по-често, ако бебето покаже нужда.
Дохранване с адаптирано мляко е добра идея да се обмисля само при конкретна медицинска индикация – например загуба на тегло над 7–10% от рожденото, липса на достатъчно мокри/накакани пелени или преценка на педиатър. Ако все пак се налага временно дохранване, първи избор е изцедена собствена кърма, а адаптирано мляко – като следваща стъпка, по преценка на педиатъра. Вижте статията „Кърменето в първите дни след раждането – какво да очаквате и как да си помогнете“
Въпрос 2: Как се поставя правилно бебето с цел засукване?
Хубаво е бебето да е гушнато плътно до Вас, коремче до коремче, с ухо, рамо и бедро на една линия – така то не се налага да извива главичка, за да достигне гърдата. Изчаквайте рефлекса за търсене: бебето отваря уста, върти главичка, бута ръчички към лицето си – това е сигнал, че търси гърдата, а не отказ. В момента, в който устата се отвори широко, е добра идея да го бутнете към гърдата (бебе към гърда, а не гърда към бебе), така че то да поеме голяма част от ареолата. Може леко да „сплескате“ гърдата като сандвич, за да улесните по-дълбоко засукване.
Ефективното сукане се разпознава по бавни, дълбоки движения на челюстта и звук на преглъщане, а не само по бързо „сукане“. Кърменето е умение, което Вие и бебето учите заедно – напълно нормално е да отнеме няколко опита, докато се получи. Ако усещате болка или зърната стават чувствителни, добра идея е да потърсите консултант по кърмене, за да се погледне позата и захващането на място.
Вижте статията: „Пози за кърмене“
Въпрос 3: Методи и подходи, които да предприемем, в случай че кърменето е неуспешно в началото.
Ако в първите дни кърменето не тръгва леко, най-важното е да се погрижите паралелно за две неща:
Кожа до кожа контактът, честото предлагане на гърда и наблюдението на признаци на глад (а не чакане на плач) обикновено помагат процесът да потръгне. Наддаването на тегло е най-добрият индикатор дали кърменето се развива добре – затова е добра идея теглото да се проследява редовно, особено в първите две три седмици.
Много майки споделят, че най-полезното нещо в труден старт е навременна среща с IBCLC консултант по кърмене, който да огледа конкретно засукването, позата и цялостната организация на храненето и да предложи план стъпка по стъпка. Не сте сами в това – кърменето наистина се учи с всяко бебе поотделно.
Въпрос 4: 1. Кърмене след секцио. 2. Ако при първо дете сме имали много малко кърма и се е наложило смесено хранене, при второто ли да очакваме същото?
1. Кърменето след секцио е напълно възможно и много майки го правят успешно. Добра идея е още в родилния дом да поискате ранен контакт кожа до кожа с бебето и то да остане при Вас, а не да бъде разделяно, доколкото медицинското състояние го позволява. Ако първите часове са по-трудни заради възстановяване от операцията, редовното изцеждане/предлагане на гърда на всеки 2–3 часа помага лактацията да се задейства навреме.
2. Количеството кърма зависи основно от честото и ефективно отстраняване на мляко от гърдата (сукане и/или изцеждане), но може да има и други фактори като хормонален дисбаланс, неразвита жлеза. Обичайно с всяка следваща бременност количеството на кърмата е повече от предния път. Отделно от това всяко бебе и всяка бременност са различни и много майки, които са имали трудности с първо дете, кърмят напълно успешно второто – особено когато с самото начало има повече опит, по-ранна подкрепа и повече информация.
Въпрос 5: Ще раждам секцио и не съм сигурна каква възможност ще имам да кърмя през първите 24 часа. Да искам ли да ми носят бебето, да откажа да му дават АМ(адаптирано мляко)? Помпа ли да си нося? Как се започва в този случай и как мога да подходя с екипа в болницата, за да се разберем?
Добра идея е предварително (най-добре писмено, като част от план за раждане) да заявите желанието си бебето да остане с Вас след операцията и да Ви го носят за кожа до кожа контакт и кърмене възможно най-рано, щом състоянието Ви позволява. Много болници го подкрепят при спокоен разговор с екипа предварително.
Що се отнася до адаптирано мляко – добра идея е да уточните, че искате то да се дава само при изрична медицинска необходимост, а не рутинно, и да помолите да бъдете уведомявана и питана преди да се предприеме дохранване.
Носенето на собствена помпа не е задължително условие – болниците обичайно разполагат с такива при нужда, но може да е добра идея и да си вземете ваша като подберете размера на фунията спрямо вашата гърда и зърно. По-важното е да знаете, че ръчното изцеждане е по-подходящо в първите дни.
Въпрос 6: Очаквам близнаци – особености на кърменето при многоплодна бременност, изграждане на достатъчна лактация за две бебета, чести грешки, коя помпа е най-подходяща, кога да се закупи, как да се комбинира кърмене, изцеждане и дохранване при нужда.
Принципът, който важи и при близнаци, е същият, който е описан в материалите за кърмене на поискване: количеството кърма се регулира от честотата и ефективността на отстраняване на мляко от гърдите, а не от някакъв фиксиран „таван“ – гърдата произвежда според това колко пъти и колко ефективно е изпразвана. На практика много майки на близнаци кърмят успешно и двете бебета, като в началото е особено важно чести кърмения (индивидуално или едновременно) и наблюдение на наддаването на всяко бебе поотделно.
Относно избора на помпа – ако бебета се родят по-рано и се наложи да останат в неонатологията за известно време, тогава добре е да се вземе електрическа двойна помпа, по възможност не на батерии, а с електрическо захранване. Подберете размера на фунията спрямо гърдата и зърното.
Въпрос 7: Как да започнем с кърменето още в болницата? Нужно ли е използването на помпа, за да бъде по-лесно в началото или да тръгне по-лесно кърмата? Ако в първите дни кърмата е недостатъчна, може ли да се даде адаптирано мляко и после отново да се върнем на кърма?
Добрият старт в болницата се гради на няколко неща: ранен контакт кожа до кожа, кърмене в рамките на първия един час след раждане (ако е възможно), бебето да остане с Вас, а не да бъде разделяно, и кърмене по поискване, а не по часовник – обичайно между 8 и 12 пъти в денонощието.
Помпа не е задължителна, за да „тръгне“ кърмата – при повечето майки най-добрият стимул е самото бебе, което суче по-ефективно от всяка помпа. Помпа е полезна най-вече при конкретна нужда – например ако бебето не успява да засуче ефективно и се налага допълнителна стимулация или изцеждане за дохранване.
Да, ако в първите дни се наложи временно дохранване с адаптирано мляко по медицински показания, това не изключва връщането изцяло на кърма по-късно – напротив, много майки минават през временно дохранване и после постепенно го намаляват, докато бебето поема цялото количество от гърдата. Ключът е дохранването да се случва по преценка, а не рутинно, и междувременно гърдите да получават редовна стимулация (сукане или изцеждане). Вижте статията „Кърменето в първите дни след раждането – какво да очаквате и как да си помогнете“
Въпрос 8: Чувала съм за практиката „събиране на коластра“ от 33-та седмица на бременността и замразяването ѝ за даване на бебето в болницата. Какво мислят българските консултанти по кърмене?
Тази практика се обсъжда в международната литература най-вече при майки с повишен риск бебето да се роди с ниска кръвна захар (например при диабет по време на бременност) или когато се очаква ранно раздяла с бебето, и се препоръчва да се прави само след разговор с акушер-гинеколог, тъй като стимулацията на зърната в определени случаи на бременността не е препоръчителна. Няма данни изцеждането на коластра преди раждането да води до по-големи количества кърма в последствие.
Тъй като темата засяга пряко безопасността на бременността Ви, добра идея е конкретно да я обсъдите с Вашия акушер-гинеколог, преди да предприемете каквото и да е антенатално изцеждане, а за практическата част – с консултант по кърмене.
Въпрос 9: Коя помпа за кърма е най-подходяща?
Изборът на помпа е доста индивидуален и зависи от целта, за която ще я ползвате – от време на време изцеждане за комфорт, редовно изцеждане при връщане на работа, или медицинска нужда (например при недоносено бебе или проблеми с наддаването).
Това, което е добре известно от клиничната практика, е че правилният размер на фунията/адаптера за зърното има голямо значение – грешен размер може да доведе до травма на зърното и по-лоша стимулация, независимо от марката помпа.
Добра идея е решението да се вземе, след като преценени конкретната Ви ситуация – евентуално с консултант по кърмене.
Въпрос 10: Какво да е храненето на майката при кърмене?
Добрата новина е, че няма нужда да се лишавате от каквото и да е или да се храните по някакъв специален начин, за да имате добра кърма. Препоръчва се здравословно и разнообразно хранене, каквото би било добре за всеки, плюс по-голям прием на течности. Единственото ясно изключение е алкохолът – той преминава през кръвта в кърмата и е токсичен за бебето, затова е добра идея да се избягва.
Кърменето изразходва около 33% от енергията на организма (за сравнение мозъчната дейност – около 22%), затова много кърмещи майки отслабват сравнително бързо след раждането. Няма доказани „лактогонни“ храни, които реално да увеличават количеството кърма – митовете за такива храни съществуват във всяка култура, но количеството кърма зависи основно от честото и ефективно сукане/изцеждане, а не от конкретни продукти. Изключение прави витамин Б12 – майки на вегетарианска или веган диета е добра идея да следят нивата си и при нужда да се допълват, тъй като недостигът при майката може да доведе до недостиг и при бебето.
Въпрос 11: Кърмаческа стачка. Какво да правим
Кърмаческата стачка е моментът, в който бебе, което е кърмило добре, изведнъж отказва гърда – обичайно временно и с установима причина (растежен скок, никнене на зъбки, запушено носле, ушна болка, промяна в рутината, силен парфюм/дезодорант, или дори леко раздразнение от нещо конкретно). Важно е да се различи от истинско отбиване, което обичайно е постепенно, а не рязко.
Добра идея е през този период да продължавате често да предлагате гърдата, без да настоявате настойчиво – спокойна обстановка, кожа до кожа контакт, кърмене в полусън, когато бебето е по-отпуснато, често помагат. Междувременно е добра идея редовно да изцеждате гърдите (ръчно или с помпа), за да поддържате лактацията и да имате кърма за хранене на бебето, докато стачката отмине. Статията „Как да върна бебето на гърда“ може да ви е полезна.
Въпрос 12: Как да разбера дали бебето ми е сито? Бебето заспива до 5 минути при слагане на гърда. Засега успешно суче и не плаче, само когато е сънено или прекалено изнервено, плаче на гърдата дори да има кърма.
Няколко признака помагат да се ориентирате, че кърменето върви добре: бебето суче често (обичайно 8–12 пъти в денонощието) с ясно чуваемо преглъщане, има около 5–6 напишкани и поне 3–4 наакани пелени на денонощие (за първите 6 седмици), наддава средно между 30 и 40 грама на ден, а гърдите Ви усетно омекват след кърмене. Ако тези признаци са налице, бебето най-вероятно се насища добре, дори кърменето да е кратко.
Бързото заспиване до 5 минути само по себе си не е тревожен знак, особено ако останалите признаци са добри – някои бебета просто сучат ефективно и бързо, докато други се нуждаят от повече време. Полезно е да наблюдавате модела на преглъщане в първите минути – ако чувате чести преглъщания в началото, вероятно бебето поема добро количество мляко бързо.
Можете да помогнете на бебето си с техниката „Компресия на гърда“ .
Въпрос 13: Какво да правим при отказ и дърпане от гърда с извиване назад и бутане от гърдата? Пози за кърмене при рефлукс.
Общо взето, при бебета със склонност към рефлукс много майки избират по-изправени пози за кърмене – например поза, в която бебето седи по-вертикално възможно най-близо до тялото на майката („конче“/изправена поза), вместо да лежи хоризонтално по гръб. Държане в изправено положение известно време след хранене (без да се притиска коремчето) също е нещо, което много майки прилагат. По-честото кърмене, при което бебетата приемат по-малки количества кърма също може да помогне. Като цяло това е период и той се израства. Ако обаче тези мерки не помагат на бебето и то връща твърде много, повръща на фонтан и забавя темпа на наддаване, добре е да се направи консултация с педиатъра.
Въпрос 14: Силна струя на кърмата – как да кърмим без бебето да се дави?
Много майки с бърз/силен поток откриват, че помага да изцедят малко кърма ръчно преди засукване на гърдата, така че първият силен „поток“ на млякото да премине, преди бебето да засуче. Това изцеждане, обаче трябва да е временна мярка. Полезни са и по-изправени пози – например бебето отгоре, „върху“ майката (поза „конче“), или странично легнала поза с майката по-изправена – при които гравитацията донякъде забавя потока. Кратки паузи по време на кърмене (сваляне на бебето от гърдата за момент, докато отмине силният поток) за оригване също се използват от много майки.
Въпрос 15: Бебето ми е на 5 седмици, родено със секцио. Цедя се от ден едно и се храни от шише само с кърма, категорично отказва гърда. Може би някъде греша – всяка информация ще ми е полезна.
Първо – Вие сте се справили страхотно, че сте поддържали лактацията с редовно изцеждане цели пет седмици, докато бебето се храни изцяло с кърма от шише! Това само по себе си е чудесен резултат.
Отказът от гърда след продължително изключително хранене от шише е позната ситуация – бебето свиква с различен, обичайно по-бърз и по-лесен поток от биберон, а преходът обратно към гърда изисква повторно учене и от двете страни. Добра идея е да предлагате гърдата в спокойни моменти, когато бебето не е изгладняло докрай (за да не се фрустрира бързо), с много кожа до кожа контакт извън храненията, за да се изгради отново положителна асоциация с гърдата. Статията „Как да върна бебето на гърда“ може да ви е полезна.
Това е процес, който изисква търпение и често върви най-добре с индивидуално наблюдение и подкрепа – добра идея е да потърсите консултант по кърмене за преглед на конкретната ситуация и изготвяне на постепенен план за връщане на гърда, ако това е Вашето желание. Дори да не се получи връщане на гърда, продължаването на кърменето с изцедена кърма от чаша/шише също е пълноценно кърмене.
Въпрос 16: На 4 месеца и седмица сме, бебето се дърпа от гърдата, не иска да яде. През нощта се буди на всеки 2–3 часа. Защо? Какви храни да ям, за да се изхожда нормално всеки ден или през ден?
Около 4-месечна възраст много бебета минават през така наречената „разсеяност на гърдата“ и растежен скок – започват да забелязват околния свят повече, лесно се разсейват по време на кърмене, дърпат се, а нощем се будят по-често, дори ако преди са спали по-дълго. Това обичайно е временна фаза, свързана с развитието, а не признак, че нещо не е наред.
Полезно е кърменето в този период да се случва в по-тихо, по-малко стимулиращо място, а през по-разсеяните часове на деня да се предлага по-често на по-спокойни моменти (например при събуждане сутрин или в полусън).
Относно храненето на бебето и изхожданията – важно е да се знае, че съставът на кърмата не се влияе съществено от конкретни храни на майката, освен в редки случаи (например недостиг на Б12). Не е необичайно бебетата след 6-тата седмица да се изхождат веднъж на няколко дни, обичайно по-обилно. Ако бебето е неспокойно и забелязвате дискомфорт, добре е да обсъдите ситуацията с педиатъра.
Въпрос 17: 1. На 15-ия ден размерът на едната ми гърда намаля значително заедно с кърмата в нея. Стимулирам с помпа и предлагам по-често, но обемът не се е върнал. Как да го върна и за колко време? 2. Бебето се храни често по малко – на всеки час, по 5–10 мин. Ок ли е това на 4 седмици?
1. Разликата в обема между двете гърди в началото на кърменето е доста често срещана и обичайно не означава проблем – важното е дали бебето наддава добре и дали по-малката гърда реагира на стимулация. Най-доказаният начин за връщане/увеличаване на обема е честото и ефективно отстраняване на мляко – редовно предлагане на тази гърда първа при кърмене (когато бебето суче най-силно) и/или допълнително изцеждане след кърмене. Обемът обичайно се възстановява постепенно в рамките на дни до няколко седмици при последователна стимулация, но точното време е индивидуално.
2. Да, това е напълно нормално за 4-седмично бебе. Кърменето по поискване, включително чести кратки хранения, е естественият начин за хранене на кърмачета – гърдата произвежда мляко според това колко често и колко ефективно бебето суче, а не по фиксиран график. Между 8 и 12 хранения в денонощието е обичайният диапазон в тази възраст. Важно е да проследите наддаването.
Въпрос 18: Новородено на 6 дни, кърмя изцяло от 2 дена. Изпитвам болки в зърната, защото бебето не захапва добре ареолата, и усещам тежест в гърдите. Как да знам кога е удачно да се цедя с помпа за облекчение на болката, без да предизвикам по-висока лактация?
Първо – болката при кърмене не е нещо, с което трябва да живеете, и почти винаги показва, че захващането може да се подобри. Добра идея е час по-скоро (в идеалния случай в първите дни) да потърсите помощ от консултант по кърмене, който да огледа на живо позата и захващането, защото леки корекции често премахват болката бързо.
Относно тежестта в гърдите: около 3–5-ия ден е нормално кърмата да „слиза“ и гърдите да се усещат по-пълни и напрегнати – това е очаквана физиологична промяна, а не свръхлактация.
За облекчение на дискомфорта е добра идея да изцеждате малко – само до усещане за олекотяване, не „до край“ – тъй като пълното изпразване с помпа може допълнително да стимулира производството и да задълбочи усещането за препълненост. Студени компреси между храненията също помагат за отока.
Въпрос 19: Бебето се ядосва, че гърдата ми е мека, и плаче.
Разбирам притеснението Ви, мека гърда не винаги означава, че няма достатъчно кърма. Гърдата е млечна жлеза, а не съд за съхранение – тя произвежда мляко непрекъснато, включително по време на самото кърмене, а не само тогава, когато е усетно „пълна“. Естественото състояние на гърдите с напредването на кърменето всъщност е по-скоро спокойно и меко, а не постоянно пълно и напрегнато – усещането за пълнота е характерно най-вече за първите няколко седмици, докато лактацията се установява.
Разочарованието на бебето по-скоро може да е свързано с това, че при по-мека гърда потокът на мляко в началото на кърменето е по-бавен, отколкото когато гърдата е препълнена – бебето трябва да засуче малко повече, преди да „потече“ по-обилно.
Може да е добра идея да се направи консултация по кърмене и да се види какво точно се случва по време на кърмене. Добре е да следите и наддаването на бебето.
Въпрос 20: Техники на засукване при хлътнали зърна и употреба на предпазители при кърмене.
При хлътнали или плоски зърна много майки успяват да кърмят напълно успешно, защото бебето реално засуква не само зърното, а голяма част от ареолата и тъканта на гърдата навътре в устата си – формата на зърното в покой не е пречка сама по себе си. Полезни техники включват леко „оформяне“ на зърното с пръсти преди залавяне, използване на позиция, при която бебето само се приближава активно към гърдата (например полуизлегната поза, „biological nurturing“), както и добро, широко захващане с уста, отворена максимално преди докосване на гърдата.
Можете да видите статията „Кърмене с плоски или вдлъбнати зърна“
Въпрос 21: Мога ли да кърмя на поискване? В момента кърмя на 3 часа, бебето ми е на 14 дни и след всяко кърмене се цедя.
Кърменето на поискване е естественият и препоръчван начин за хранене на бебето – то е биологичната норма, към която е приспособен и организмът на майката, и този на бебето. Добра идея е обаче през първите 6 седмици вие да инициирате храненето, тъй като има бебета, които са много поспаливи и ако не бъдат събудени, могат да пропуснат да се нахранят. Добре е да се следи да има между 8 и 12 кърмения за денонощие и не повече от една 4 часова пауза от сън. Добра идея е да предлагате гърда при първите признаци на глад – движения на устата, търсене, съсредоточаване на ръчичките към лицето – а не да чакате плач или определен час.
Относно изцеждането след всяко кърмене на 14-ия ден: ако бебето суче ефективно и наддава добре(средно по 30-40 гр. на ден), обичайно не е нужно допълнително изцеждане – то само по себе си може да стимулира производство на повече кърма, отколкото на бебето реално му трябва в момента, което понякога води до дискомфорт от свръхколичество. Ако изцеждането е било с цел да „проверите“ колко кърма имате, добра идея е да го спрете – количеството, което се изцежда, не е показател за истинския капацитет на гърдата, защото бебето изсуква доста по-ефективно от всяка помпа. Ако имате притеснения за наддаването и как се справяте, може да е добра идея да се видите лично с консултант по кърмене.
Въпрос 22: Как мога да разбера дали бебето се наяжда и колко изяжда? Как мога да продължа периода на кърмене по-дълго време?
Точното количество изядена кърма трудно се измерва (освен с претегляне преди/след хранене на прецизна везна), но има ясни индиректни признаци, по които се ориентираме: бебето суче често и ефективно, с чуваемо преглъщане; има около 8–12 кърмения в денонощието; около 5–6 напишкани и поне 3–4 накакани пелени на ден (за първите 6 седмици); наддава средно между 30 и 40 грама дневно; и е спокойно между храненията. Ако тези признаци са налице, бебето най-вероятно се насища добре.
Относно продължаването на кърменето за по-дълъг период – най-важните фактори са честото и ефективно сукане (или изцеждане, ако сте разделени), избягване на ненужно ограничаване на времето и честотата на кърмене, и подкрепа около Вас, за да не се стига до преждевременно спиране заради умора или несигурност. Кърменето и работата не са несъвместими – в България има законова възможност за платени паузи за кърмене след връщане на работа, което помага на много майки да продължат по-дълго. Ако имате конкретна цел (например изключително кърмене до 6-ия месец или по-дълго), добра идея е да следите наддаването редовно и да търсите подкрепа при първи признак на трудност, вместо да чакате проблемът да се задълбочи.
Въпрос 23: Как да увеличим количеството кърма и след това как да премахнем дохранването с АМ, за да преминем изцяло на кърмене?
Най-доказаният начин за увеличаване на количеството кърма е честото и ефективно сукане от страна на бебето и/или често и ефективно изцеждане на гърдите – именно търсенето и отстраняването на мляко е сигналът, който кара гърдата да произвежда повече. Полезни техники включват предлагане на двете гърди на едно хранене (редуване, докато бебето наистина се насити), техника на компресия на гърдата по време на сукане, за да помогне на бебето да достигне до повече мляко, и ограничаване на залъгалката за известен период, тъй като тя задоволява сукателния рефлекс, без да стимулира гърдата.
Добре е такава ситуация да бъде оценена в цялост, да се види как протича едно кърмене, каква е позата, техниката за сукане, защото често причината за недостиг е именно в недобрата поза и засукване. Силно препоръчително е това да бъде обсъдено с консултант IBCLC
Въпрос 24: Техники за поддръжка на главата и гърба на бебето при кърмене навън. Вкъщи с възглавница за кърмене бебето е удобно, но навън захватът зад главата/врата го смущава и не суче ефективно.
За съжаление използването на възглавница за кърмене постоянно от самото начало, може да доведе точно до такава ситуация, при която сякаш ставаме зависими от нея. А бебето расте, натеждава и в един момент може да се окаже, че нашето собствено тяло не е подготвено за тези промени, точно защото първите седмици сме разчитали на възглавница, вместо на себе си. А навън няма как да си носим възглавницата. Ето защо, добра идея е започнете вкъщи да експериментирате с пози за кърмене без употребата на възглавница. Статията „Пози за кърмене“ може да ви е полезна.
Въпрос 25: Преминаване от шише към гърда при недоносено бебе.
Преходът от шише към гърда при недоносено бебе е тема, изискваща индивидуален подход и близко наблюдение, затова тук споделям обща насока, а конкретния план е добра идея да го изградите заедно с неонатологичния екип и консултант по кърмене, запознат със ситуацията на Вашето бебе. Разгледайте статията „Кърмене на недоносено бебе“
Кърменето на недоносено бебе е напълно възможно – коластрата и кърмата на майка, родила преждевременно, са със състав, който пасва на нуждите на такова бебе (по-високо съдържание на имунни фактори, protective ефект за чревната лигавица). Много майки успешно поддържат лактацията чрез редовно изцеждане, докато бебето е в неонатология, а кърмата се дава чрез сонда, докато бебето не е готово за директно сучене.
За самия преход от шише към гърда обичайно помагат: чест кожа до кожа контакт (кенгуру грижа), предлагане на гърда преди шишето, докато бебето все още не е напълно преситено, наблюдение за признаци на готовност за сучене (координация суче-преглъщане-дишане), и постепенност – в началото гърдата може да се предлага за кратки, ненатоварващи опити, а не като заместител на цялото хранене наведнъж. Специализирани техники за „тренинг на сученето“ (suck training) при недоносени бебета съществуват и е добра идея да ги обсъдите директно с неонатологичния екип или с консултант по кърмене с опит в неонатологията.
Нужна ви е индивидуална помощ?
Не чакайте нещата да се влошат — ранната помощ прави огромна разлика.
Вижте и другите статии в блога:
Десислава Пеева, IBCLC
Сертифициран консултант по кърмене и лактация, Ла Лече Лига Лидер.
Вярвам, че всяка майка заслужава пълна, обективна и доказана информация — не перфектни картинки.