Един от най-хубавите ми спомени от майчинството са именно безгрижните дълги разходки в паркове и градинки с децата. Общо взето излизахме сутрин и се прибирахме вечер. Бяхме компания от приятелки и ни беше много хубаво да споделяме майчински и кърмачески преживявания. Тези разходки бяха важни не само за нашите бебета, бяха много по-важни за нас майките. Това беше нашето време за разпускане, за социални контакти, за споделяне, помощ и утеха. В крайна сметка, отглеждането на едно бебе никога не е самостоятелна дейност, а нещо, което жените от началото на историята са правели заедно в група и в общност. Така отговорността и тежестта на родителството се понася по-леко. Ето защо, бих ви насърчила да си намерите вашата група или общност, в която се чувствате удобно. Ако не сте си намерили, винаги сте добре дошли на събитията на Ла Лече Лига, които понякога и аз водя.
- На първо място, защото навън е удобно! Обществените места са за всички и всеки трябва да се чувства добре приет, спокойно и сигурно навсякъде. А майките и бебетата са в центъра на всяко общество, и би трябвало да са най-обгрижвани и пазени. Не някъде натикани в периферията и по възможност скрити и да не пречат.
- Ние майките се грижим за бебетата си навсякъде, независимо къде сме, с кого сме и какво друго трябва да правим. Така е било, от както има ходещи хора по земята и така ще бъде. Защото майката и бебето са предвидени да бъдат заедно навсякъде. За разлика от другите бозайници, нашите бебета се раждат изключително недоразвити и неспособни да остават сами или обгрижвани от друг(поне не и в първите месеци). Те се нуждаят от постоянна грижа и контакт с мама доста дълго време, преди да станат самостоятелни.
- Кърмещите майки се нуждаят от своите бебета, точно толкова, колкото и бебетата се нуждаят от майките си. Кърменето е нещо, което не търпи отлагане, нито за майката, нито за гладното бебе. Всяко гладно бебе има право и трябва да бъде нахранено незабавно, независимо къде се намира. И това е необходимост, която не подлежи изобщо на обсъжадане.
- Кърменето е естествения начин, по който се хранят бебетата, а гърдите на майката са източникът на тази храна. Това че съвременното ни индустриализирано общество възприема женските гърди като средство за … какво ли не, е проблем на обществото, не на майката, която е седнала в парка или Мола да накърми бебето си.
- Щом ние възрастните можем да се храним навън и за нас това е приятно преживяване, защо майката с бебе на ръце да се изолира вкъщи за всяко хранене на бебето си. Възрастните се хранят навсякъде, където пожелаят, дори когато ходят по улицата – явно гладът не е приятен за никого и в забързаното ежедневие нямаме време да седнем на маса и да ядем както е нормално.
- Като консултант по кърмене винаги насърчавам кърменето да се случва, тогава, когато бебето има нужда, независимо от мястото. Бебетата не познават часовника, познават глада и това е нещо, което никак не са съгласни да търпят.
2. Излезте с приятелки на разходка, дори и да е само пред блока. Моето първо кърмене в парка беше именно с моята майка и нейна по-възрастна приятелка и моя приятелка, която тогава все още нямаше деца. Та именно майка ми и нейната приятелка ме подканиха да седна на някоя пейка и да нахраня бебето, вместо да препускам по улицата с ревящо бебе в количката. И така, нахраних бебето и продължихме да се мотаем. Да, тогава като за първи път търсих “най-скритата-възможна-пейка”. Е, много бързо установих, тогава, а и в следващите дни, че на никой не му пука аз какво правя с това бебе.
3. Подходящи дрехи за кърмене. Преди 10-12 години нямаше на нашия пазар дрехи за кърмене. Трябваше да се поръчват от чужбина. За това пък моя приятелка, консултант по кърмене и умееща да шие по модели създаваше едни прекрасни, ушити по поръчка дрехи за кърмене – блузи, потници, рокли. Още си спомням как се срещахме по градинките и раздаваше, на който каквото си е поръчал – като “Задругата на кърмачките” бяхме. Това е част от историята на Буба Мара/Boobamara
дрехи за кърмене
Дрехите за кърмене са изключително удобни и дават възможност за най-дискретно кърмене. Най-общо представляват дреха от две части – направени така че лесно едната да се вдигне нагоре, а другата да остане долу. Така гърдата лесно се подава на бебето и когато то се гушне, абсолютно нищо не се вижда, освен как една майка е гушнала едно бебе. На почти всички снимки в блога съм с дрехите на Буба Мара, като някои от тях все още нося, защото са ми удобни и ги харесвам. И между другото има и зимни дрехи за кърмене. Все пак и през зимата бебета се раждат и се хранят, а както знаем разходките навън са полезни във всеки сезон.
Освен готови дрехи за кърмене, можете да си приспособите ваши дрехи, които официално не са за кърмене. Всяка риза или дреха с цип на деколтето с една блузка или потник отдолу биха свършили чудесна работа – просто вдигнете едната дреха нагоре, а другата да остане отдолу. Друга идея е блуза с голямо широко деколте и потник отдолу, широк шал около врата, който да покрива гърдите и тениска или потник, които да се смъкнат надолу. Идеи – много. Просто разгледайте снимките в блога или елате на среща. А за да придобиете още повече увереност преди да излезете за първото кърмене навън, можете да седнете пред огледалото и да направите едно “пробно кърмене”. Сами ще се уверите, че наистина нищо не се вижда.
Хората си гледат странно по много причини и точно кърменето едва ли е една от тях, освен ако разбира се, не се съблечете гола до кръста за едната цица. А истината е че отстрани не се вижда нищо, освен как една майка е гушнала бебето си. На мен ми се е случвало да си мисля, че дадена жена кърми, а да се окаже, че бебето е само гушнато 
И понеже често заглеждам такива майки, просто защото се радвам и ми е носталгично, сигурно и аз изглеждам странно в техните очи. Ако се срамуваш и ако мислиш, че правиш нещо срамно, тогава сто процента ще виждаш само хора, които “искат” да те засрамят.
Покривалото за кърмене навън прилича на нещо като голяма престилка, която се закача на врата на майката и под него се предполага, че бебето спокойно може да се нахрани без да се вижда нищо. Такова приспособление е възможно да свърши някаква работа само, докато бебето е малко и се съгласява да седи с покрита глава. Остава отворен въпроса за достъпа на кислород под покривалото, както и изобщо комфорта на бебето/детето в летните жеги. Добре е да се има предвид, че покривалото само покрива бебето и майката, но иначе и от Космоса се разбира, че тази майка кърми. Особено неприятно е когато бебето/детето протестира под покривалото, рита с крака, иска да го махне, а майката се бори с бебе, собствени дрехи, кърмене и покривало, което пада.
3. На какви места е обичайно да се кърми?
Мястото няма значение. Има значение на вас да ви е удобно да седнете и да накърмите бебето си.
Моите лични истории с кърмене на публично място са много, но ето за кои се сещам в момента – кърмила съм в Сандански на центъра в заведение, в двора на църквата във Велинград по Великденските празници(даже имам и снимка), често ми се случваше в ресторант, докато обядвам и трябва да призная, че сервитьорките винаги ме обгрижваха, даже и да нямаше нужда. И никой никога нищо не ми е казал.
Забавна история. Но не винаги съм била консултант по кърмене. Първия ми контакт с кърмеща жена, при това на тичащо на около дете, беше една много необичайна за мен ситуация. Бях служител на МВР и трябваше да проведа разпит на една жена от ромски произход. Обичайно, жените от ромски произход идват в полицията заедно с цялата си фамилия и най-вече с всичките си деца. В нашия случай те бяха поне 3 – едното пеленаче, а другите две по-големи и тичащи на около. И така ние започнахме да си говорим по същество, тя ме баламосваше в традиционен стил, аз се правех, че й вярвам – едно напълно обичайно ежедневие и за двете ни. По едно време едно от децата, вероятно средното на възраст, дотича до нея и започна да рови в пазвата й. Жената съвсем спокойно, докато си говореше с мен бръкна в деколтето си и извади от там една гърда и както си седеше на диванчето и дететенцето беше право до нея то я засука. Признавам си, че леко се стъписах. По онова време, когато на някакви 20 и … години, май не си давах сметка, че гърдите са за кърмене. След кратка пауза, в която аз и колегата ми се спогледахме в недоумение, решихме да продължим нататък, така все едно нищо особено не се случва. И то наистина нищо особено – жената изобщо не се впечатляваше от моето дело, но аз научих ценен урок, който разбрах едва когато аз станах майка – нищо не може да е по-важно от децата и грижата за тях. Където съм аз, каквато и работа имам да върша, там са и те с мен. Бебетата и малките деца нямат понятие за време, нямат все още стереотипи и предразсъдъци, имат потребности.
Забавна история – още една. Познавахме се по дрехите за кърмене. Бяхме като племе пръснато из България. Беше толкова забавно, ходейки по крайбрежната ивица на морето да срещнеш абсолютно непозната жена със същата рокля за кърмене на Буба Мара и да си кажете “Хей здравей” или само с поглед и усмивка се разбирахме, че сме от едно племе или се спирахме да си поприказваме да си кажем кой от къде е, с какъв прякор е във форума, колко е голямо бебето и така се намират още сто неща за обсъждане.
